Заболявания

Информация за пациента


Изкривена носна преграда (Deviatio septi nasi)



И

зключително чест анатомичен дефект следствие от травма или непропорционален растеж на хрущялната тъкан спрямо костната рамка на лицевия скелет. Основен симптом е затрудненото носно дишане, понякога секрет стичащ се назад към носоглътката и гърлото. Това нарушава ежедневния комфорт и качеството на живот – през деня пациентите дишат нефункционално през устата, понякога не могат да извършват ефективно физически натоварвания/спорт, а през нощта тази патология често причинява хъркане и дори сънна апнея. Последното се изразява в невъзможност за ефективен сън – пациентите се събуждат на сутринта изморени, сякаш не са спали през нощта, а през деня те постоянно се чувстват сънливи, в екстремните случаи заспиват на най-неподходящи места (например зад волана на автомобил – една подценявана, но нерядка причина за тежки катастрофи). Основният метод на лечение е септопластиката – виж септопластика и ринопластика.



Хипертрофия на носните раковини (конхи)



Х

ипертрофията представлява задебеляване на лигавицата на носните раковини, най-често долната. Обикновено това състояние е причинено от дълга употреба на капки за нос (ксилометазолин) или е съпътстващо състояние заедно с изкривяване на носната преграда. Понякога пациентите не разбират, че злоупотребяват с ксилометазолинови капки, тъй като има десетки продукти с различни търговски имена, които в крайна сметка представляват едно и също. Клиниката е аналогична на тази при изкривената носна преграда (виж по-нагоре). Основният метод на лечение цели редукция/изгаряне на лигавицата на долната носна конха. Има най-различни разновидности на метода, чрез който това да бъде постигнато – високо честотна аблация, лазер, Celon, каутериация, ендоскопска турбинопластика. В крайна сметка тези методики имат аналогичен резултат. Много често е необходимо да се направи и септопластика поради наличие и на изкривена носна преграда (виж септопластика).



Носна полипоза



Н

осната полипоза има много разновидности. Представлява доброкачествено разрастване на носната лигавица, което води до обструкция на носното дишане, загуба на обоняние и други съпътстващи проблеми. Това нарушава ежедневния комфорт и качеството на живот – през деня пациентите дишат нефункционално през устата, понякога не могат да извършват ефективно физически натоварвания/спорт, а през нощта тази патология често причинява хъркане и дори сънна апнея. Последното се изразява в невъзможност за ефективен сън – пациентите се събуждат на сутринта изморени, сякаш не са спали през нощта, а през деня те постоянно се чувстват сънливи, в екстремните случаи заспиват на най-неподходящи места (например зад волана на автомобил – една подценявана, но нерядка причина за тежки катастрофи). Причината за класическата двустранна масивна полипоза е алергията (атопизъм). Много често носната полипоза е съчетана с астма и аспиринова нетолерантност. Лечението на носната полипоза е оперативно – ендоскопска функционална синус хирургия (виж оперативни дейности).. Ендоскопската ендоназална хирургия е към момента златния стандарт за лечение на тези заболявание. Тя позволява много по-радикално отстраняване на носните полипи и отваряне на околоносните кухини. Важно е обаче да отбележим, че операцията не отстранява първопричината – процесите на алергично възпаление в носната лигавица, т.е. ние отстраняваме следствието – носните полипи. Именно поради това пациентите трябва да очакват често рецидив (новопоява) на заболяването – добре изпълнената ендоскопска операция просто дава по-дълъг светъл период при тежките алергични носни полипози.



Остър синузит



И

зключително често срещана остра инфекция, която се проявява с остра болка в областта на лицето/челото/зад окото. Обикновено започва като остра хрема/настинка, но понякога може да е причинена от зъбна инфекция. Най-често острият синузит се лекува успешно с терапия през устата, но понякога се налага постъпване в болница. В най-тежките случаи е необходимо отваряне на засегнатия синус/синуси, „почистване“ на гнойта и осигуряване на широк дренаж към носната кухина. Именно тогава е показана еноскопската синус хирургия – освен липсата на външен разрез, тя дава много по-бързо следоперативно възстановяване, много по-малък или никакъв следоперативен оток спрямо класическите външни достъпи по Калдуел-Люк (Caldwell-luc), Бек (Beck), Янсен-Ритър (Jansen-Ritter) и други.



Хроничен синузит



Х

роничният синузит се характеризира с болки и тежест в областта на лицето/челото/очницата с различна сила и времетраене. Оплакванията при тези пациенти са особено типични през есенно-зимния сезон, като тежестта и главоболието е често почти ежедневен проблем през тези месеци. Възможно е да има дни и седмици на изчезване на симптомите до новата им поява и тежко обостряне в остър бактериален синузит. Хроничният синузит пречи на ежедневието и може сериозно да влоши качеството на живот на пациента.
Лечението е хирургично – функционална ендоскопска синус хирургия. Целта й е да се отворят всички синуси и да имат широк дренаж към носната кухина, с което изпълнение болката, тежестта и напрежението изчезват.



Сънна апнея и хъркане



С

ънната апнея е многофакторно заболяване – т.е. причините за нея са много. За пациента тя се изразява в невъзможност за ефективен сън – пациентите се събуждат на сутринта изморени, сякаш не са спали през нощта, а през деня те постоянно се чувстват сънливи, в екстремните случаи заспиват на най-неподходящи места (например зад волана на автомобил – една подценявана, но нерядка причина за тежки катастрофи). Причините за сънна апнея, както казахме са много, като част от тях могат да бъдат от страна на УНГ органите. Например затрудненото носно дишане, което най-често се причинява от изкривена носна преграда, хипертрофия на носните конхи или носна полипоза, може да е важен допринасящ фактор за сънната апнея/хъркането, както и хипертрофията (т.е. разрастването) на небните тонзили и/или езичната сливица.
Търсенето на решение за хъркането/сънната апнея изисква често консултации с множество специалисти, сред които и УНГ. Важно е да се направи ендоскопски оглед на ЛОР органите с цел оценка на влиянието им върху този патологичен процес.





Доброкачествени образувания на ларинкса и гласните връзки



П

редоминиращо засягат гласните връзки, които са част от ларинкса (гръкляна). Многообразни са като хистология, като някои от тях се класифицират като преканцерози, т.е. предракови състояние. Такива са кератозата на ларинкса с дисплазия, някои видове папиломатоза на ларинкса. Много от лезиите са свързани с тютюнопушене и/или претоварване на гласа. Най-честите лезии по гласните връзки са – кератоза (keratosis laryngis) с или без дисплазия, хроничен ларингис, болест на Райнке (morbus Reinke), ларингеален полип, контактна язва по Джаксън, ларингеална папиломатоза (papilloma laryngis), певчески възел и други. Оперативноте лечение е микроскопска трансорална ларингеална хирургия или микроларингохирургия (МЛХ). При нея под микроскопски контрол при голямо увеличение се отстранява лезията, запазвайки интегритета на гласната връзка в дълбочина. Може да се използва лазер по преценка на хирурга (виж трансорална лазер хирургия).



Карцином на ларинкса (Carcinoma laryngis) и хипофаринкса (Carcinoma hypopharyngis)



З

локачествено заболяване, което започва от гръкляна или долната част на гълтача, обикновено е свързано с дългогодишно тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и/или HPV инфекция (инфекция на лигавицата с човешки папилома вирус – щамове с малигнен потенциал). Най-честите симптоми са (един от тях е достатъчен):

  • промяна в гласа продължаваща над 2-3 седмици, когато туморът засяга гласните връзки
  • затруднено преглъщането, чувство за чуждо тяло при всяко преглъщане без да изчезва
  • кръвохрак, дразнеща кашлица, затруднено дишане

  • N.B. Важно e да отбележим, че симптомът не означва диагноза, т.е. долуописаните симптоми могат да са налични при други заболявания, но са сигнал, че е необходима консултация с УНГ специалист. За оперативното лечение на тези заболявания вижте в частта оперативна дейност – онкохирургия.



    Карцином на орофаринкса (Carcinoma oropharyngis, carcinoma basis linguae, carcinoma tonsillae)



    З

    локачествено заболяване отново свързано дългогодишно тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и/или HPV инфекция (инфекция на лигавицата с човешки папилома вирус – щамове с малигнен потенциал). Най-честите симптоми са:

  • чувство за чуждо тяло в устата, при преглъщане
  • затруднен прием на храна
  • кръв в слюнката/устата

  • Ракът на орофаринкса обикновено се появява по някоя от сливиците (небните тонзили), корена на езика или мекото небце. Стандартно лечението му е оперативно само при по-малка големина на лезиите и в зависимост от подлокализацията на тумора (виж онкохирургия и реконструкции на фаринкса). Дали да се предприеме оперативна интервенция е необходима консултация с УНГ онкохирург. В останалите случаи и в световен мащаб метод на първи избор е дефинитивна комбинирана лъче- и химиотерапия.



    Карцином на назофаринкса (носоглътката) (Carcinoma nasopharyngis)



    Р

    акът на назофаринкса, за разлика от мнозинството от останалите злокачествени тумори на главата и шията, не е свързан с вредни навици като пушене и злоупотреба с алкохол, а е с доказана генетична предиспозиция. Счита се, че вирусът на Епщайн-Бар има тригерна, т.е. задействаща роля, за началото на онкогенезата на този тумор. Изключително тих, неговите симптоми са неспецифични – затруднено носно дишане (едностранно или двустранно) и заглъхване, често с намаление на слуха по проводен тип, на едното ухо. Последното се получава поради обструкция на Евстахиевата тръба, свързваща средното ухо с носоглътката. За диагностицирането е необходим ендоскопски оглед на назофаринкса – в амбулаторни условия. В световен мащаб метод на първи избор за лечение е дефинитивната комбинирана лъче- и химиотерапия поради много добрата лъчечувствителност на тези тумори.



    Карцином на езика и устната кухина (Carcinoma linguae, Carcinoma fundi oris)



    З

    локачествено заболяване отново свързано дългогодишно тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и/или HPV инфекция (инфекция на лигавицата с човешки папилома вирус – щамове с малигнен потенциал). Най-честите симптоми са:

  • чувство за чуждо тяло в устата, при преглъщане
  • затруднен прием на храна
  • кръв в слюнката/устата
  • болката е сравнително късен симптом

  • Пръв избор на лечение е оперативното (виж хирургична дейност – онкохирургия на глава и шия).



    Тумори на паротидната жлеза (Tu glandulae parotis)


    И

    зключително разнообразни като патохистология тумори - плеоморфен аденом, тумор на Warthin, ацинарно-клетъчен карцином, аденокарцином, мукоепидермоиден карцином и други. Проявяват се като безболезнена подутина в областта на лицето, напред или точно под ушната мида. Мъжете могат да забележат тази подутина при бръсненето на брадата си сутрин. Лечението е основно оперативно – виж операции на паротидната жлеза в секцията оперативна дейност.



    Лимфаденопатия (Увеличени лимфни възли)



    В

    ажно е да отбележим, че това не е диагноза, а симптом. Може да е абсолютно безобидно състояние до признак за сериозна болест. Поради фактът, че диференциалната диагноза е прекалено широка (т.е. възможните причини са наистина много), не е възможно тук да дадем адекватно описание. Важно е при видимо подуване отстрани на шията (едностранно или двустранно, безболезнено или не) да се консултирате със специалист.





    Хроничен отит – мезотимпанит



    П

    ациентите с тази диагноза се характеризират с перфорация на тъпанчевата мембрана от дълъг период време. Те знаят за нея, знаят, че е необходимо да пазят това ухо от вода, имат намаления на слуха и от време на време получават възпаление с изтичане на гноевиден секрет, който спонтанно или с антибиотик бива излекувано. Много от тези пациенти не търсят лекарска помощ и слуха на болното ухо спада бавно и постепенно все повече с времето. На тези пациенти може да се помогне чрез слухоподобряваща операция – различна според индивидуалния случай тимпанопластика с или без реконструкция на слуховата верига – виж тук. По този начин възпаленията спират, пациентите отново могат да се къпят в морето и слухът се подобрява.



    Хроничен отит – епитимпанит / Холестеатомa



    З

    а мен в началото бе трудно да обясня с немедицински термини, какво представялава холестеатомът на моите пациенти. С времето намерих, може би не съвсем правилно откъм медицинска гледна точка, но концептуално вярно, описание. На всеки пациент казвам да си представи, че има гигантски „кариес“ на костта на ухото, подобно на болен зъб, но много по-голям и в главата. Реално холестеатомът представлява кожен епител, който е навлязъл във всяка малка кухинка на средното ухо и бавно, с години, дълбае костта. Това би могло с времето да доведе до разрушаване и съответно инфекция на жизнено важни структури, т.е. тежки усложнения. Лечението е единствено оперативно – виж оперативна дейност – отохирургия.



    „Серозен“ отит (otitis media with effusion)



    Ч

    есто срещана диагноза в детската възраст. Представлява намалена функция на Евстахиевата тръба, структурата, която свързва тъпанчевата кухина с носоглътката и аерира първата. Поради факта, че отворът откъм носоглътката е в близост до фарингеалната („третата“) сливица, при много деца това може да доведе до обратимо намаление на слуха. Най-често това състояние може да се излекува консервативно, но понякога се налага и хирургичен подход. Доказва се с тимпанометрия, като състоянието се проследява неколкократно и се обективизира.


    Запазете час